Белград е столицата и най-големият град на Сърбия и се намира при вливането на реките Сава в Дунав и на кръстопътя между Панонската низина и Балканския полуостров. Белград е един от най-старите непрекъснато населени градове в Европа и света. Една от най-важните праисторически култури в Европа, културата Винча, еволюира в района на Белград през 6-то хилядолетие пр.н.е. Заселено е от славяните през 520-те години и преминава няколко пъти между Византийската империя, Франкската империя, Българската империя и Унгарското кралство, преди да стане седалище на сръбския крал Стефан Драгутин през 1284 г.

Белград има изключително различна архитектура, от центъра на Земун, типичен за централноевропейски град, до по-модерната архитектура и просторно оформление на Нови Белград. Най-старата архитектура се намира в парк Калемегдан. Извън Калемегдан най-старите сгради датират едва от 18 век, поради географското му положение и честите войни и разрушения. Западното влияние започва през 19 век, когато градът напълно се трансформира от ориенталски град в съвременната архитектура на времето, с влияния от неокласицизма, романтизма и академичното изкуство.